pair-o-eyes abloggin'

The beginning of the end of the world

2012-01-24T10:39:00.000+02:00

When I think about the puzzle pieces in the current picture, I hear only music. Most of the time the harmonies lift me up to tremendous heights, such as I've never seen or heard before. Then come the turbulent disharmonies of pressure and confusion that shake up the flow of things. But even they have their rightful place in the composition. Every arythmic transition contributes to the completion of the vibes, inspiring concentration on the whole, rather than only on the parts. It's strange how the mind works. Even when I lose my faith in you, love, it only comes back so much stronger in the end. That's the only thing I wanted.

The sounds of 2011

2011-12-06T13:39:00.004+02:00

Скромен списък с албуми, които оставиха траен отпечатък тази година. Тези, които не са от 2011, сега уцелиха правилния момент да звукнат. А защо са толкова малко в сравнение с предни години ли? Take a wild guess. Хубави празници!

NB: changes by the end of december are to be expected.

An October in Time /dreamlike version/

2011-12-06T12:32:00.001+02:00

Every day is a flood. At least it's our flood... You and I are still swimming - that gives me peace of mind. Yet in those moments you look away, I silently fear the sound that each drowning second of our time together makes. Our time runs out like raindrops, dropping in from a place far beyond our comprehension. Like a gift from another world, doomed to be spilled out into a still freeze, soon it will be far from the reach of our present. Forever. And the only thing we're left with is the hope for more incoming drops.

No time for morning tea, because I have to run. Like all mornings, on which I decided to sleep only 15 minutes longer, the taxi driver is already impatient. I have to jump, to overcome, to stretch myself thin - so thin, until I've spread myself all over the place. And there's so much to feel, when your heart flutters like purple butterfly wings, yet feeling is the last thing I have time for. Perhaps I'm better off this way - all sorts of boiling fears are barred from crawling up and down the place before they even have the chance to creep up.

The sweet memory of last night still lingers in my pocket, while the day is ruled by a reality very different from the one I exist in in those sweet dark hours. The day belongs to traffic lights, sirens, hysterical voices, waiting on long queues, finding the right arguments, knowing when to hold your tongue, trying not to take things personally, organizing schedules, running errands, and above all - the giant Clock. It follows me around with a stallinistic consistency, hovering over my working-class-tunic like a firespitting dragonfly. At some point, you can't help but wonder what the point of this juggling daily routine really is, and you begin passionately desiring the ultimate collapse of this neverending, nothingbringing, unamusing rut. Then you catch the glimpse of the Clock and attempt to pull yourself together, realizing that soon the day will fade with the sunset, and muse your facial expression back into something slightly less dissociative.

"I suppose I'm slowly morphing into two completely separate persons," I whisper in his ear, feeling the warmth of its skin in our prematurely freezing autumn night. "The sunny girl and the moony one. The only time I feel that Time truly belongs to me is in those few hours of the night I have with you." The Clock chimes, marking the slipping of yet another waterfall of timely raindrops out and away of our universe.

Из рандъм записки в тролейбуса, предимно вдъхновени от червени светофари

TKOL desktop love

2011-10-22T03:13:00.005+03:00

I will never be able to fully express my gratitude and awe for Radiohead.

"The King of Limbs in the Bad Wood" ~ inspired by Thom Yorke and Stanley Donwood.

...and a slightly more portraitic version. Art experiments by Emmy Bello. Thom Yorke's image borrowed from 2 Minute Silence (this happens to be my favorite capture ever of that face; the expression is unfathomable). Large resolutions available, contact me.

September harmonies

2011-09-21T15:41:00.000+03:00

"The way of the Creative works through change and transformation, so that each thing receives its true nature and destiny and comes into permanent accord with the Great Harmony: this is what furthers and what perseveres.” ~ Alexander Pope

waterfall in slow motion

2011-08-08T12:04:00.000+03:00

Един приятел каза веднъж, докато си споделяхме ужасиите на живота, "ние се влюбваме в изненадата." Тези думи кънтяха дълго в главата ми преди да ги осмисля в контекста на собствената си вселена. Изведнъж ми стана ясно защо губим способността си да се впечатляваме. Tолкова много искаме да контролираме всичко в живота си, да сме вечно зад волана и да управляваме събитията, седейки върху сигурното и систематизираното, че не позволяваме на непресметнати фактори да ни се бъркат в плановете. 'Щото все много ги разбираме нещата.

God bless, обаче, онази прекрасница на този свят, наречена Изненада. Ако можеш да я предвидиш, най-вероятно не е тя. Нека отпразнуваме пъкления план на Изненадата с долното парче. 'Cuz she's hot and she knows it, and she's still kickin' it.

Mental Architects on the Go!

2011-07-08T21:30:00.007+03:00

Calling all post/math/instrumental-rock lovers: в случай, че още не сте имали щастието да се запознаете с тримата ментали и тяхната архитектура, be my guest. Те са Ники, Макс и Тони и ще ви разклатят от естетическия нерв чак до зъбния камък.
При налична възможност, консумирайте на живо и предимно през ушите.

A reminder: Deepac Chopra's 10 keys to happiness

2011-06-27T13:45:00.001+03:00

1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО. В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща. Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт - внимавай. Ако ти отговори с радост и задоволство - решението е правилно.

2. ЖИВЕЙ НА МИГА. Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.

3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА. Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си.

4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ. Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите. Ти не зависиш от ничие одобрение.

5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР. Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО. Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок. Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си. Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

7. НЕ СЪДИ. Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.

8. ТИ СИ ХРАМ. Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.

9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ. Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ. Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините и от своите човешки мисли.

ROBOTЩINA

2011-06-20T16:55:00.003+03:00

Time for a little digital art pause. Here's something I did for mirizma.org and H.M.S.U. for a dubstep & drum'n'bass party poster - ROBOTЩINA. Codename: our little robo-porn doll. She is, in fact, not even out of the doll-factory yet.

Closeups and before/afters are in the cooking...

Spring and the wonderful world of beads

2011-06-07T00:54:00.002+03:00

С пролетното слънце идва и топлината на вдъхновението във всякаквите му форми, макар и тази година да закъсня в моята лична вселена. Susan Miller обеща новолунието на юни да отвори очите ни за безкрайните хоризонти, и ето, че те никак не закъсняват. Преливам от вълнение, за всякакви неща: за ценните нови приятели, които изникват зад всеки ъгъл, за неочаквания попътен вятър в новата посока, в която Сатурн тласна мнозина от нас без да предупреди, за изкуството, което остава вярно на сърцето, без значение какви препятствия изникват по пътя. Вълнувам се и като си спомня за таланта на момичето, чийто handmade beads ме инспирираха за нов пост в този напоследък позабравен от мен блог. Тя се казва Биляна, и нейните мъниста си имат всяко своята история. Историята на Hempy, което се озова на моя врат, едва започва:

На сайта на Биляна ще намериш бижу за всяка женска душа, от A Native Cosmic Relative до The Pilgrim's Sweetheart. А ако си войнствена натура и се чувстваш предизвикателно, пробвай Let Red follow Black to his tempting hollow. Looking for The Lost Explorer пък е чудесен подарък за вечната пътешественичка (имам рожден ден на 30 юни, драги читатели, ако се чудите какво да ми подарите). А най-интересно от всичко е как всъщност се раждат идеите за тези прекраснотийки, които понякога събират енергия в полуизпечен вид със седмици, докато се избистрят в ума на създателката им. Когато си поръчваш от beadshandmade.com, не забравяй да попиташ за историята на твоите мъниста. Внимание: вдъхновяват на макс.

Directions

2011-05-04T12:09:00.000+03:00

Напоследък думите засядат на глътката, за това оставям музиката да говори вместо мен. Истината е, че for everything in life, there is a song. Днес това е моето парче. Where will you go from here, sitting still inside the fear...?

Everybody's got to learn sometime

2011-04-19T14:13:00.000+03:00

Баба

2011-03-20T12:30:00.001+02:00

Ти беше героиня с песен на уста:
"Съпруга на военен с махагонена коса!"
Десетките си внуци нахрани и изпра.
Научи ме да шетам и да не плача сама.
И колко много мъка смело преживя.
Съдбата тежка бори, бори и заспа.

Най-добрата прабаба на света.

Ще ни липсваш, бабо мила. До скоро...

How deep is the sizeoftheocean?

2011-02-26T11:58:00.009+02:00

There may be a million reasons why you love some bands more than the rest. It may be the fact that they can make you forget about your average self and routine way of life, or it may be something much bigger - such as you finding yourself so interconnected with those sounds, that you have unnoticeably accepted them as the soundtrack of your life. There's always that one particular song that brings you back to your favorite memories, and every time you play it, you go back to that certain place with that special someone, and the cliche "nothing else matters" becomes fact. The music has either brought you to equilibrium, or thrown you into your inner ocean.

There are about a hundred reasons why I like Oceansize. I remember how I discovered their first album "Effloresce" in 2006. I saw the album artwork on a music website and found both the cover and the album title almost erotic. It was something I immediately desired to experience, even before I actually heard it. Guess it was your typical love at first sight story (even before the "sound" part - which only confirms my theory of how important visual image is for a band). When I played the album (in my headphones in bed), I was out of my wits with fascination. It is quite a rare occasion to fall in love with every aspect of an artistic work, almost as it is rare to fall in love with everything in a person. Oceansize had the guts to sound like angels in disguise, set to take you on a journey that made you feel the very humanity of your own being stronger than ever. And in a time when I couldn't care less for classifications of music style, their interstyled approach to alternative progression was music to my ears. They quickly became one of my top 5 favorite bands and in the next few years that followed, Oceansize were already a part of my life. I even managed to see them live in Brussels, playing to a small crowd, not even assuming that it could be my first and last time.

February 25, 2010: "Dear Friends, We regret to inform you that Oceansize have split up. An explanation for this occurrence is neither forthcoming or indeed necessary. All that remains is to say THANK YOU for being there for us. It's been a very eventful and life-affirming 12 years. We'll miss you."

No, thank YOU, Oceansize. This news is one of the saddest of the year so far. You really were one of those underrated talents that should have been huge, but for some reason remained underground for so long. Good luck on the road from here on. Sometimes, it's okay to part if you leave something truly meaningful behind.

Christmas SALE

2010-12-11T14:39:00.001+02:00

Времето тече и не пита, та дойде и моя ред да се ъпгрейдна. В този ред на мисли, ето една обява, която ми беше изключително трудно да съставя, най-вече заради сантименталната стойност involved (ако имаше големи, влажни очички, Никончето щеше вече да се е втренчило в теб и да те е обезоръжило):

Въпросната "магическа кутия" - полу-професионалният DSLR Nikon D80 - ми служи вярно 2 години и спомогна за производството на множество хормони на щастието. Научи ме да композирам кадри още преди да погледна през него; да търся естетиката и в най-грозната действителност, да боравя с обективи, и най-вече да се забавлявам. Ако си виждал някъде мои снимки, най-вероятно са правени с него. Може да вземеш само тялото или тялото+обектива. С перфектно запазен дисплей (с оригиналния си предпазител), с 2GB карта памет, батерия, зарядно, всичките кабеляци и капачки, с които го купих от Photopavilion, той ще бъде твой в никонската си кутия. Обективът - Nikkor 55-200 VR, идва с бонус UV филтър, който предпазва стъклото от драскотини и вредни лъчи.

Ю уана? Пиши ми за цени и инфо. Бих искала животът му да продължи в грижовни и вдъхновени ръце. Весели празници.

За изгубените в безкрая

2010-11-08T13:00:00.007+02:00

"Wolf Parade's Expo 86 has been the soundtrack of the summer of 2010 for me. When I first heard "Yulia" my head was flooded with images. The song is totally cinematic and has an urgent, longing drive that I wanted to try and express through images.

During the Cold War at the beginning of the Space Age, the Soviet Union was rumored to have two space programs - one a public program, the other a secret 'black' one, in which dangerous and sometimes downright suicidal missions were attempted. Cosmonauts would be shot into orbit without the means or resources to get them home, stranded in an expanding orbit around earth, slowly pulling away, frozen in space for eternity.

I wanted to create a kind of formal and slightly nostalgic vibe. At the same time, I wanted it to feel untethered to an exact era -- not specifically in the past. I shot in Portland Oregon and a little in Romania and I was really inspired by Russian cinema and Communist propaganda posters." ~ режисьорът Scott Coffey

I heart Red: Alex Varanese

2010-08-27T21:51:00.004+03:00

Според себе си, той е "A San Francisco-based artist characterized by an unhealthy fixation on red and a style that mixes 2D, 3D and typography in ways that he'd like to think are highly original but probably aren't in the grand scheme of things."

Освен невероятния му дизайнерски поглед, човекът е адски забавен. Току-що прекарах няколко часа в четене на изродските послания във (и около) визиите му: "Our formative years are spent in a sponge-like state, our minds pummeled by an onslaught of stimuli that carves a landscape into our grey matter like a planet being formed in a shower of asteroids, until adolescence arrives, our muscles tense, and we make our first attempt at standing up in the face the fusillade.Adulthood begins with the startling realization that our personality has been formed by a decade or two of arbitrary circumstances without so much as our written consent—much less input—and that our ability to make sense of the world is commensurate with the ability of our homunculus to find its way out of this labyrinth and into the pilot's seat before the nose dive sets in. What a strange way to exist... Anyway, I'm not complaining about any of this. Artists wouldn't have much to do if things were different." .......Максимум инспирейшън.

The Gardener's nightmare

2010-08-12T14:01:00.002+03:00

"Being schooled after the Second World War in an education system still behind the times, hampered by pre-war attitudes, and hardly attuned to a generation ejoying the peace and relative prosperity not afforded to their parents, the late fifties were an era of opportunity for teenagers, unlike any before.

Railing against the school system, Waters (Roger) would later describe an episode that encapsulated his contempt. Deciding to seek revenge on the school's gardener for some real or imagined slight, he and a group of co-conspirators went into the school orchard with a stepladder and singled out the gardener's favourite tree. They then proceeded to eat every apple on the tree, taking care not to remove any from the branches."

~ Pigs Might Fly, the Story of Pink Floyd. Written by Mark Blake, 2007

Акустична видео-премиера на свещи

2010-06-14T13:58:00.007+03:00

3-4 метров екран, проектор, приглушени светлини, десетки приятелски усмивки, 2 лава-лампи, стотина свещи, акустичните аранжименти на 4?, към 200 кг. щастие, юнски вечерен бриз и As I Am. Съвсем накратко, така протече промоцията на дебютния клип на 4? в Радио Кафе и Конюшните на Царя. Благодарим за подкрепата, разнообразните мнения и най-вече за това, че ни дадохте шанс. Искаш снимки? Кликай на фликъря. Пожелавам приключенско лято с Becoming Someone Else...

Recent work update

2010-04-20T23:43:00.012+03:00

Последните няколко седмици бяха one wild rollercoaster ride - дни на промяна и новоотворени врати. И тъй като не съм ъпдейтвала скоро, ето малко previews на публикации в Про-Рок на photography by EmmyBello в настоящия брой (гоу гет ит, дюд, и прочети за какво иде реч), и оформлението на новия албум на 4? "Becoming Someone Else".

Fates Warning Photogallery & Interview

2010-04-06T21:13:00.003+03:00

Обещах да пусна линк за пълната галерия снимки от концерта на Fates Warning в Солун, плюс бонус пътепис и интервю с прогресив-джедая Джим Матеос, когото дълбоко уважавам И заради страхотния му проект Office of Strategic Influence.

В ден, в който всичко се обърква...

2010-03-08T16:09:00.003+02:00

...се случва една приятна малка изненада. Не бях влизала във Фото-Форум от сума време, a Ванчето е на първа страница.

Lights will guide you home

2010-03-02T11:42:00.006+02:00

Today a prayer goes out to someone I love. Someone who didn't deserve the pain that came upon him... So young, yet that strong. Just nineteen, and already a hero. It seems you always were the better version of me. One day, when we're walking side by side in the sunflower fields, catching up on life, we will remember today as just another obstacle along the way, another scar to remind us that we're actually alive.

Nuit Blanche and the Great Illusion

2010-02-15T10:50:00.001+02:00

Едно пост-Валентайн включване, спиращо дъха. Just like love, none of this is real. But it doesn't hurt to dream forever, they say...

Watching the making doesn't even come close to spoiling the experience. I think it's even necessary... [Thnx to Ray]

Изложба "Хора и улици"

2010-01-24T11:55:00.010+02:00

Ако случайно си търсите повод за културна разходка в тези мразовити дни, едно предложение е изложбата от конкурса на Фото-форум "Хора и улици" в клуба на фоторепортера, в подлеза на президентството. Там ще видите отбраните снимки от кoнкурса, моя скромен принос и първо уастие в изложба на ФФ, както и силните фотографии на победителя от визуалното съревнование - драг мой колега от НБУ Димитър Варийски. Снимките ще бъдат изложени само до 4 февруари, така че нека да загреем с чаша винце и да се поразходим до жълтите павета. :)

Онлайн галерия можете да видите тук, като този път снимките ще бъдат предлагани за продажба с цел финансиране на нашия съфорумец и приятел фотограф Itilien, който тръгна на околосветско пътешествие на стоп, за да снима света така, както го вижда. С Itilien се запознах преди 2 години на една музикална разходка до Солун. Успех и попътен вятър!

For camera geeks only!

2010-01-22T13:16:00.003+02:00

Okay, so I'm one of the above mentioned fruitcakes. Naturally, I get kind of weаk in the knees when I see a camera, made from a sock, or the mouthwatering design of my next birthday cake (preferably in combination with the real D700, if you please). Aferim!

Tim Burton for MOMA, NY

2009-12-03T18:37:00.006+02:00

От няколко месеца в София бумти контроверса, че до 2 години ще си имаме чисто новичък музей за съвременно българско изкуство, замислен с финансовата помощ на Норвегия. Друг е въпросът, дали ще имаме какво да покажем, освен автори като Недко Солаков и фотографски изложения. Можем само да си пожелаем колкото се може по-малко скандали и разправии, и повече интригуващи експозиции...

...И може-би няма нужда да споменавам, с какво нетърпение очаквам интерпретацията му на Алиса? ;)

Meeting Barcelona

2009-11-29T20:49:00.014+02:00

This trip was hanging by a string several times. First it was so difficult to get tickets to see Muse at Palau Saint Jordi, but I managed; then some greedy catalonians decided they'd much rather have a tennis tournament on the day of the concert at the venue, and changed the date of the show. Still, Barca was too much of a dream, so we flew over despite all the unluck that was haunting our every move, and had a blast. As for Muse, we have tickets for the out-of-this-world Wembley stadium in London, 2010. Touché!

22 ноември @ The Box

2009-11-24T00:09:00.064+02:00

Неделната вечер на 22 ноември ще помня дълги години. Дали е просто Labirynth of Present или Evolution в най-чистия й вид, събитието се получи като една истинска симбиоза между визуалното и музикалното. Напълнихме си душите и искам искрено да благодаря на всички за подкрепата. Най-вече на Деси и Боян, чиято идея беше да направим концерт-изложба (надявам се да има още много в The Box), след това на пичовете от Smallman и 4? за това, че прегърнаха идеята, и, разбира се на Яни, който предостави транспорт, силно рамо, контакти и организационна помощ. Ето и превю на изложените работи:

Сдобихме се със стъклени рамки с клипсове, които окачихме на стената на клуба. The Box предостави подходящото осветление за изложбата, добрия звук и страшен ентусиазъм. Над главите на присъстващите се въртеше "The Embryonic Man", все-още неосъзнал себе си, спящ в утробата на еволюционното си гнезденце, а на сцената зад музикантите се сменяха различни символни и директни авторски картини, допълващи атмосферата.

Няколко медии формулираха впечатления: check out репортажa на Ники Василев за Metal Katehizis и този на Ивайло Александров за rawknroll.net, репортажa на Про-Рок, и снимки от Z-Rock).

Присъстващите явно бяха приятно изненадани от 4? - посрещнаха ги с бурни овации. Някои танцуваха, други се поздравяваха с техни парчета... Звучат идеално на живо - препоръчвам!

Smallman взривиха клуба. "Дълбочината, в която въздействат, силата на парчетата, страхотния глас на Цецо, гайдата му... побъркващия ритъм, здравите рифове, мелодиите, тежките изблици, красивите текстове, всичко това съчетано е не само любовта на фена. Това е и любовта на групата към изкуството. Собственото им изкуство, което извира от тях, независимо от всички фактори. Окъпани в светлината на прожекторите, четиримата асеновградчани забиха толкова здраво, че публиката и пред сцената, и на терасата пред бара, и в дъното на заличката буквално откачи." (rawknroll.net)

Всички присъстващи - приятели и приятели на приятели, помогнаха вечерта да се получи точно така, както си я представяхме. Точните хора на точното място с точната нагласа. Размазахме се и напълнихме души. До нови срещи!

Снимки: Мартина Маринова и Ивайло Петров

The Worldonfire, Oceansize @ VK, Brussels

2009-11-08T01:13:00.016+02:00

Die Vaartkapoen, known as VK club, is located in quite the dangrous neighborhood, despite the fact that it is 30 mins. by foot away from Brussels' center. When walking the streets of Molenbeek, you barely see any belgian faces. You can hear a police siren every 10 minutes passing by outside. Although we were warned, we still thought it was better to get a hostel nearby, so we could walk to the club. You could enter the hostel only by ringing the bell or using your card key - the glass doorway is always locked. There were barely any women on the street after dusk. We passed by mosques, internet-cafes, arabic and chinese signs everywhere, public baths and all sorts of things you think you'll see east of continental Europe. It's like residing in the belgian SO 36.

The club fits about 300 people, yet it was only half-full. VK has been host to bands like QOTSA, Incubus, RATM and Deftones, while upcoming shows in november include Mando Diao, Clutch and Kylesa. The support band, The Worldonfire, seemed quite cool - made up of somewhat emo-looking teenagers with a good sense of rhythm, somewhat post-rock, somewhat melodic, at times kind of screamo vocals and an overall dynamic presence. While I spent my last cash on merch, Oceansize were setting up their instruments. No star business here, these guys take care of themselves. Their tourbus was parked right outside the club, their bass-player was selling the T-shirts and albums before and after the show.

Oceansize rocked us out with a few songs from the upcoming album, two songs from the EP Home & Minor, one from Effloresce, one from Frames and several from Everyone Into Position. I think they diserve to be much, much bigger, and perhaps the place to see them in the right light is the UK. It was way too short, I dont think I've nearly had enough at all...

Poetry in Ghent

2009-11-07T22:09:00.027+02:00

Sometimes a few hours can mean so much, expecially when there are no walls. No mental bricks, no cultural prejudice. Just a uniting language and the desire to share yourself exactly the way you are. And an invisible fine-tuning to similar radiowaves, which brought about the golden spark. She just about wrote it all, so here is my point of view...

When I met Suzan in a casual restaurant in Sofia, she managed to convince me in just a few hours that I'd fall in love with her city. Everyone loves their cities, but there was more to that obviousness this time. She spoke about belgian musicians, and how they had free shows there before they became famous, about modern artists and the freedom to find funding for artistic ideas. We jumped from plain conversations to sharing very quickly. Somehow I knew that instant I was going to visit her very soon. I was eager to travel this autumn, after my summer vacation to Prague failed due to the horrible summer flu. So when Oceansize announced a date at the VK club in Brussels, I bought tickets straight up. We arrived in Belgium one day before the gig - a perfect opportunity to spend 24 hours in Ghent. The locals claim it's more alive than Bruges, less chaotic than Brussels, and less snobby than Antwerp, lol. And scattered with hundreds of bycicles, as the main means of transportation.

Indeed, poetry is everywhere in Ghent, you just have to look close - on pavements, walls, around the canal that gives the town its remarkable romantic note, in elevators and in the wind that brushes your hair. So when you take leisurely walks, beware, for it can be contagious. When we arrived, it was cloudy. I was prepared to meet the rain. On the way to the center square, the sun came out and suddenly Ghent looked like shiny chocolate wrapping - the kind that really stimulates your appetite on different levels. We had delicious lunch in a huge student cantine, beef steak with belgian fries and brussels sprouts. We passed by Suzan's favorite bookstores and tasted the local alcoholic specialty - liqueur so sweet, you'll never know how and when you got drunk...

We were lucky to have someone show us all the beautiful cafes. We sat in the place Suzan went to read and enjoy some great coffee, near her university. It will sound like a tourist clichee, but I swear I had the most delicious brown chocolate tart there that I've ever tasted anywhere in the world. A moment of true happiness for a chocolate junkie. And while we were discussing life in different aspects, we won ourselves some listeners...

Afterwards we marched into one of the cult music stores, as planned. It was nessesary to leave this ritual for the end of the day, because I knew we'd spend hours inside. Suzan showed me some cd's of successful local pop-rock bands, while I bought two favorite albums at a great price - David Bowie's Heathen (for the amazing artwork) and Radiohead's Ok Computer - finally the orginal album in my cd library. I still preach the theory that if you fall in love with an album, simply downloading it from a pirate blog just isn't cool. Go out and show some respect for the artist by paying for it, even if you do it after some years...

And thus, slowly, the day started coming to an end. Our time had passed in laughter and a serious intake of positive energy. We spent one part of the evening wrapping up the conversations we had in Sofia a month before. The future is looking bright in our separate mindsets. And when our paths meet again, we will have the answers we seek now, and time will have cleared the clouds on the horizon. Miracles happen every day.

Moon control to major Sam

2009-11-01T23:16:00.004+02:00

This week I came across an interesting movie, yet due to a killer schedule didn't even bother to look at the name of the director, and put off watching it for a few nights. I don't know how I managed to miss the screening of this film, although I had eagerly anticipated Duncan Jones' sci-fi debut. And I remember telling all my friends to be on the lookout for this at the beginning of the year, while I totally spaced out on it afterwards. Eventually its time came and, without any expectations whatsoever, I was in for a fat kick.

I saw a british independent production (finally someone to shove it up hollywood's ***), with lots of visual references to 2001: A Space Oddyssey and the spacecraft Nostromo from Alien, yet unique in itsself and quite contemporary. The film features two very well know actors in Sam Rockwell and Kevin Spacey, made with a reported budget of less than 5 million dollars, with most effects completed using models, not CGI (hell yes!). The film score moved me deeply and the entire time I was thinking, man, this reminds me terribly of something very familiar. As it turns out, one of my favorite film music composers Clint Mansell is the shaman responsible for the eerily claustrophobic and ultimately uneasy atmosphere. If you're interested in futuristic fabulas, dangerously possible scenarios with anti-humane experiments and just how far a big corporation would go to save money on qualified personnel, make sure you watch "Moon", because director Zowie Bowie is already working on a follow-up.

concert exhibition: smallman / 4? / emmy bello

2009-10-19T21:50:00.023+03:00

На 22 ноември в столичния клуб The Box етно-алтернативната група Smallman с мелодичните 4? ще изнесат съвместен концерт. На фона на вдъхновяващата музика ще имате възможност да разгледате първата ми фотоарт изложба. Ще видите работи, по които разцъквам от известно време, и други, съвсем нови, неопетнени от интернет пространството :Р Благодарим на клуб The Box за платформата, която ни предоставя, и се надяваме концерт-изложбите да се превърнат в традиция. Всички са поканени!

On November 22, ethno-alternative band Smallman and melodic alternative 4? are playing a gig together in club The Box (Sofia). Inbetween, you can enjoy my first photoart exhibition, created to correspond to and contrast with the musical atmosphere of the evening. You'll see pieces I have been working on for a while, and some brand new, still unblemished by the internet world :P Thanks to The Box for providing the platform for this special evening and hopefully the concert-exhibitions will become a tradition. Welcome!

Nature Can't Be Recycled

2009-09-30T13:22:00.008+03:00

Много силна и прекрасно изпълнена серия от рекламни принтове за WWF. Както казва Дейвид Дрога, "Бих искал аз да се бях сетил за това..." Агенция: Ogilvy&Mather Romania, 2007.

Keys to Success: Ignore Everybody

2009-09-30T12:16:00.011+03:00

So have you wondered what the steps are toward becoming a successful creative? Click here and find out the winners' formula.
"Good ideas come with a heavy burden. Which is why so few people have them. So few people can handle it..."

And here is a very informative, and at the same time entertaining lecture by Ken Robinson on the importance of nurturing creativity.

Искам

2009-09-27T16:03:00.012+03:00

Искам да се събудя от тази чужда за мен летаргия и да разшифровам най-сетне формулите върху тениската на онова момче със светлите коси. Искам вече да идва ноември, за да се разходя по улиците на града на Гауди и да пея заедно с Матю и Ели. Искам фотоапарат за подводни снимки (защото единствено във водата усещам истински безтегловността). Искам бъдещият документален филм да не бъде абстрактна боза, а everyone involved да се изкефят докато го правим... да има и смисъл, и полза... Искам дипломната работа да се получи и монтажиста ми да не се откаже, когато му споделя всичките си изтрещели идеи. Искам в Берлин, където отново да пием чай с Моли в Café "Einem Sonntag im August"... Искам сестра ми най-сетне да получи онова, за което всички чакаме, защото тя го заслужава. Искам концерт на Том Йорк и го искам на място, където да остана завинаги. Искам да виждам наяве нещата, които сънувам. Много искам...

Smallman live @ Pro-Rock's birthday night

2009-09-27T00:27:00.030+03:00

More Smallman photos - info @ last.fm - listen @ myspace

пътешествие в аквариум за рибки

2009-09-15T12:21:00.007+03:00

Винаги съм искала да снимам подобна серия и винаги съм се чудила кой е най-подходящия начин да имитираш скафандрoв шлем - снимки зад стъклото на пералнята или пластмасовият аквариум за рибки. Ето, че любимият ми фотограф Еудженио вече се е сетил, и не само това - спретнал е една невероятна сесия, типично в неговия филмов, наситено атмосферичен стил. Всеки месец проверявам сайта му за новости и се изгубвам в стотиците кадри, очакващи поредната зажадняла за естетика душа. А фенските излеяния изписах в курсовата си работа по фотография по-миналата година, за това тук ще си замълча. Откритията са си за вас. :)

Hyperqube goodbye party

2009-09-12T16:46:00.013+03:00

I do not listen to your songs anymore.

2009-09-09T00:00:00.009+03:00

Да изпратим лятото

2009-09-06T20:54:00.005+03:00

...С поредния, меко казано странен, рекламистки фестивал (мнението ми от миналата година не се промени много - не те кефи, но "не е дизайн" и да го прескочиш), или с поредната първа страница на Photo-Forum, която ме зарадва щом се прибрах. Явно фотографите вече не се плашат толкова от диджи-карикатурите, както едно време. Аааа, уууу, ама тва е много пипано, това не е фотография, всичко, което не е на лента смуче, и т.н. Ами някакси ми е кеф да бъда свидетел на еволюцията в този филм. Все в същия дух, ако може :)))

Music Visuals pt.II: Kevin Westenberg

2009-08-26T13:42:00.012+03:00

British photographer Kevin Westenberg shoots all of our favorite music legends. He has shot so many awesome portraits of Radiohead, U2, Nick Cave, Oasis, Richard Ashcroft, even David Lynch, that there's just no need to say anything else. Take a look at his website. If you want to see more photos, just type his name in Google and you will be amazed just how many of the gorgeous photographs you see in magazines and online are his. His portfolio also includes numerous album cover artwork. Enjoy!

P.S. I actually bought the Mojo edition with Nick Cave on the cover :)

Music Visuals pt.I: Eye of the Storm

2009-08-21T17:52:00.048+03:00

Storm Thorgerson is one of my primary inspirations in the realm of visual art. A fine artist most known for his exceptional and numerous album artworks, he is also a photographer and loves to experiment with models and film, mainly to support his design concepts. On top of all, he has a degree in filmmaking, which only contributes to his visions, which are beautiful in a challenging way.

Here is a bio in his own words: "Born, if that's the word, in Potters Bar Middx, in 1944, schooled at Summerhill free school and then Brunswick primary Cambridge. Secondary education at local grammar Cambs. High School for boys (no girls) and BA Hons in English and Philosophy from Leicester University (63 - 66) and finally an MA in film and TV from the Royal College of Art, London (66 - 69). Formed Hipgnosis in 1968 with Aubrey Powell (Po), a graphic design studio specializing in creative photography and working mainly in the music business designing album covers for many rock 'n' roll bands including Pink Floyd, Led Zeppelin, Genesis, 10cc, Yes, Peter Gabriel, Black Sabbath, Paul McCartney, Syd Barrett and Styx, amongst others. Started a series of books on album cover art with Roger Dean called Album Cover Album, and with Hipgnosis wrote and designed Walk Away Rene 1978 and The Goodbye Look 1982 about their own stuff.

In 1983 Storm, along with Po and Peter Christopherson, formed Green Back Films and embarked on producing numerous rock videos including material for Paul Young, Yes, Nik Kershaw, Robert Plant, Interferon, Nona Hendryx, Big Country and many others and also long forms for Barry Gibb (Voyager), Yumi Matsutoya (Train of Thought), and Channel Q a heavy metal compilation for Polygram Records. Green Back and its partners went up in smoke in 1985.

Storm went solo (because he had to) and continued making videos ("Learning To Fly" for Pink Floyd won "best director" at Billboard), and tried his hand at commercials (Tennants 'One Great Thing' won Golden Rose in Scotland). He continued designing album covers for Pink Floyd, Catherine Wheel, Alan Parsons, Anthrax, amongst others, and branched out into documentaries, making "Art Of Tripping" for Ch 4 in 1993, a two part exploration of the connections between drugs and artists.

In 1994 Storm directed six short films for Pink Floyd which were screened at concerts during their world tour, and also an hour long science documentary on the Hubble Constant for Equinox called "The Rubber Universe". In 1997 he compiled a book of his images for Pink Floyd called 'Mind Over Matter' published by Sanctuary Books. And in 97/98 wrote and directed an hour long documentary for Discovery channel about the (non) existence of Aliens subtitled "Are We Alone?" (Or was it We Are Alone)."

Storm continues to design album covers for Phish, Ian Dury, Cranberries, Pink Floyd, Catherine Wheel, Alan Parsons, Ween, The Mars Volta, to execute assorted graphics for DVDs, websites, programs, T-shirts and so on, and to direct the occasional film. He has written and designed several books including "100 Best Album Covers" (Dorling Kindersley) and "Eye Of The Storm".

Smallman

2009-08-12T16:23:00.018+03:00

Recently I had the privilege of working with my favorite bulgarian band Smallman, even if it was a last-minute adventure for us all. Here just two shots, taken in Asenovgrad (I contemplate to show more at a later stage). Smallman's music magically captures the spirit of nature and growth, their lyrics praising walking your own road, evolution, rivers, with heavy riffs, melodic vocals and the sound of the traditional bulgarian pipe. Fortunately they are now working on their second album and, naturally, we can't wait.

Photos copyright Emanuelle Bello 2009.

Bulgarian Muses

2009-08-05T10:32:00.065+03:00

От представяне нямат нужда. Oтдавна исках да ги пусна и тук. Някои от следните артисти го правят full-time, други са freelance, а някои - чисто и просто за удоволствие. Enjoy...

Радослав Пенчев - digital art, retouch, album art

Любомир Сергеев - photography, retouch, advertising

Кристиан Александров - photopainting

Таня Граматикова - photography, retouch, photopainting

Младен Пенев - photography, retouch, advertising

Георги Русчев - photography, retouch, photopainting

Haate Kaate - photography, retouch, photopainting, album art

Лиляна Дворянова - photography, photopainting

Магдалена Уанли, morven - photopainting

avela - conceptual photography, retouch, advertising

Poetry in Motion

2009-08-03T22:27:00.015+03:00

"And Allah took a handful of southerly wind, blew His breath over it, and created the horse....
Thou shall fly without wings, and conquer without any sword." ~Bedouin legend

~ Sredna Gora, Kalofer, Bulgaria

Strange Seas of Thought

2009-07-22T21:34:00.014+03:00

"Is there anybody out there? Where the sky is like the ocean, Where the thunderclouds are endless and are waiting to fall

On abstract tangents I am riding on strange seas of thought, Where perplexion is a spider web - a sphinx suspended on a thread

Don't lose control of who you are... Out there upon meadows of green I'll be lying, on mountains of dreams I'll be climbing

Upon strange seas of thought, Upon thoughts of strange seas, I'm gonna go where I please..."

Home. Life. Consciousness.

2009-07-11T11:46:00.011+03:00

Inspired by the current ecological situation (see Home, by Yann Arthus-Bertrand). Created for Space Age Magazine, where I participate as illustrator, it should act to raise awareness of the urgent issues our generation must face in the next 10 years. They say a picture is worth a thousand words... Materials used: my own resources, royalty-free stock & wacom tablet.

Hold on to Summer

2009-07-09T08:55:00.011+03:00

No photoshop (save the crop factor). Pure Nikon. :) All photos are shot in July 2009 and are copyrighted.

Another birthday sunrise

2009-07-06T22:30:00.015+03:00

I can't stand Uriah Heep's song "July Morning", yet somehow I came to appreciate the bulgarian tradition to meet the first rays of the sun on July 1st, while growing up on the Black Sea coast. You gotta love beach sunrises anyway - it's a time to either look into the eye of Ra, or just reflect on some kind of new genesis for yourself and life on Earth in general. Quite a healthy exercise.

I made a few resolutions, traditionally, in the spirit of "crucify the ego, before it's far too late." I want to finally learn the meaning of "Home" in all its aspects and give more than I take. It's time to unite and believe and I've started writing the book - every day is a page. Om mani padme hum and Jah bless.

Rest in Peace, Michael?!?

2009-06-26T08:23:00.004+03:00

Love so strong whatever the weather

2009-06-21T11:19:00.015+03:00

За пореден път бяхме помазани от летния юнски дъжд във възможно най-подходящия момент. Сякаш облаците се бяха уговорили с Борисовата градина и навили часовниците си. Третия ден на Парк Лайв бе surrealism redefined, хаха, и още как.

Прибирам се от Ихтиман, след цял ден езда, басеин, тенис, фотографски изцепки, и бам, към Колодрума, където тълпата е рехава, но обещаваща. Приятели, познати, наздравици, Plaid. Едва се движа, но никой не ме пита искам ли или не искам. Неусетно осветяват тъмносивото небе светещите пипала на статичното електричество и се изсипва най-кефския дъжд, който някога ме е мокрил до мозъка на костите, на фона на цялата луда схема... Намирам се с Lamb-дивоутитата, разпиляваме се сред вече посъбралия се народ, и всички заедно зачакваме сблъсъка, който предстои... И той настъпва.

(Сапунерката подгизна и щракна точно този единствен кадър на Lou, след което отказа да документира повече.)

Гласът на Lou, енергията на Andy (който се мяташе в тълпата и надъхваше до побъркване)... Като едни фючъристик Адам и Ева, първично чисти, на които тепърва предстои да вкусят от забранения плод, само че застинали във времето преди падението... Пеем "Love so strong whatever the weather," но с болка в гърдите, защото сме вярвали силно и сме се разочаровали... Пеем "This could be Heaven right here on earth" и се прививаме, защото може и да бъде, но все-още не е. Пеем "I can shine even in the darkness," и се чудим дали наистина?! Till the clouds clear...

Encountering Marillion

2009-06-14T02:01:00.019+03:00

There's always the aftershock and the utter bliss following a concert that truly satisfied and surpassed my expectations, that I try to hold on to for as long as possible. Now I'm thinking that this is without a doubt one of the best live shows I've eperienced in my life. It was defintely much, much more than I expected and was prepared for. The concert started on time (for once, thank you!), the sound was exceptionally great, even for the Winter Palace acoustics, the lighting atmospherics - perfect, H's voice - like a prayer for rain in the desert, a.k.a. heavenly. His version of Fish's songs were really very good, however much I would have liked to see the origial performing them himself.

I was thinking, while listening to the artists' albums, that Hogarth's Marillion is a much more hopeful experience than that of Fish. Fish is all about anger, guilt and pain. H is about soaring, believing, angelic love and uplifting hymns of faith. Those really are the two different faces of the coin, yet it is one and the same coin either way. Just depends which face you want to look at in this moment.

If I tried to describe what I witnessed tonight, I'd probably compare it to an ocean of utter bliss pouring out from the stage. An ocean carrying you from the deepest abyss to the highest wave. Someone said that Marillion's sound is "like a spaceship crashed into a cathedral," which, in a way, is the key to my very soul. Can't wait 'till we meet again. Until then, "use the pain"...

Tonight the sunset (from the 11th floor)

2009-06-09T22:22:00.004+03:00

Caricatures caricaturizing the caricaturist

2009-06-07T11:21:00.033+03:00

Okay, the title makes no sense, but it's the same with these so-called selfportraits. They have no purpose or meaning beyond what you see. Left: created 2007, when I was only getting into the program (drawn with an ordinary mouse, quite stubborn at that). Right: from earlier this year, very speedy doodle of about half an hour messing around inbetween workdays. Just for fun! :)

След бурята (възглавница на клечка)

2009-06-02T20:47:00.008+03:00

"Любимият ми месец започва с дъжд. Дали го е помела инерционната вълна на Май, или просто иска да се потопи в последните хладинки на късната пролет, не става ясно. Юни идва с мрачно, сиво небе, и надвиснали, тъжни облаци. Топло е. Вятърът е седнал на малка, кръгла масичка на терасата на шестия етаж, и пие студен чай. Витоша потъва в гъста мъгла и върховете й надничат над сгъстената мокра сивота, но той пита сервитьорката за допълнително резанче лимон.

И тази сутрин слънцето проблесна, за да освети мократа трева и да ми напомни да не обувам ботушите вече. Аз сядам на масичката до вятъра и поръчвам възглавница на клечка. Носят ми кафе, а го отказах завинаги преди година и половина (заедно с много други не-до-там-полезни вещества). Вятърът ме поглежда изпитателно с дивото синьо в очите си.

През целия ден бе мрачно и тътенът на гръмотевиците глухо отекваше в стъклата на сградата. Надвечер - точно по залез - дебелото одеало, покрило огромния софийски мравуняк като един безкраен пухкав юрган се разпуква, и слънчевите лъчи огряват цялата бетонена джунгла. Нито един прозорец не може да се скрие от блясъка им. А аз, забраванката, не съм монтирала третото си око, защото съм заета да мечтая за възглавница на клечка..." ~ Из Откъси от червения чадър

OST: The Cinematic Orchestra. Now reading: Hundertwasser: Der Maler-König mit den fünf Häuten

About setting your own standards

2009-05-27T17:57:00.006+03:00

Днес през спамерския фейсбук попаднах на доста интересен линк, който ме ухили до уши, а именно спомените на г-н Симеон Гаспаров за старите времена в столицата през '80-те, когато рокенрола е бил бунт срещу системата, философия и, може-би религия, а различните хора са били такива само в късните часове по домовете си. Или не е било точно така? В есето, което извиква умиление в представители на цяло едно поколение, главния герой е - SURPRISE! - моя чичо. Ето го и него: "Дани Беловарски, който ни научи да бъдем различни"

Star Trek: an emotionally compromised review

2009-05-21T23:39:00.016+03:00

Warning: do not read if you haven't seen it. Too many spoilers (just can't help myself)!

Stardate 210509 point something, or is it just an ordinary thursday evening in my 25th year on planet Earth, when I get a box of popcorn and decide to get back into the theater for a classic cinema experience, that my first contact with the new Star Trek film happens. You've got a surprisingly well-chosen cast, with very few exceptions. The original characters are instantaneously identifiable. Zachary Quinto (Heroes) makes an intensely believable young Spock, quite close to flawless. Doctor McCoy is brilliantly portrayed by Carl Urban (remember Eomer?) - a face that I grew to love. "I'm a doctor, not a phisicist!" irritably concludes McCoy and suddenly the entire Star Trek universe comes to life on screen once again. Star-packed cast you say? Let's talk about Eric Bana and Wynona Ryder then, or maybe you'd like to throw a few critical sentences toward Chris Pine in the role of James Tiberius? He may lack William Shatner's classic captain-like demeanor, but he had learned the original Kirk's movements so well, that he even walked like him. The effort the filmmakers put into gathering the right early Enterprise crew is remarkable, gotta give them that.

Needless to say, for a hardcore sucker like myself, this film is a voyage into sci-fi nirvana. Action-packed sequences, amazing Vulcan landscapes (I wish there were more of those, indeed), spacecraft docks that look like my dream crib. The director of photography has decorated every frame with exceptional flare - the flare of sun, lights, laser beams, star radiance and neon bling. In other words - you have a hip pop-prequel targeted specifically to the younger folks, since the story is about starfleet academy students, after all. Apart from some unanticipated soundtrack-dorkiness on Earth before Jim decides to join Starfleet (sorry guys, but musically you could have put more effort in it), the film seems just right. That is, until we get to the core - the story.

What puts me into the position to say that the story could have been better? The fact that Trekkers have already seen much deeper, more intense and challenging stories in the series themselves, and in previous full-length ST films. And how can any scriptwriter with such ease allow some Romulan outlaw, in his quest for revenge, to destroy an entire planet and thus erase so much history and logical brainpower from the Star Trek universe?! This is beyond me. Among all else, timetravel, parallel timelines and appearances of original characters is simply no surprise for the fan. Neither is the personal man-to-man vengeance that we are so familiar with. Only it was never done with Spock before - perhaps the most original and cult character of the entire Star Trek saga.

The "green-blooded goblin," as Dr. McCoy likes to call him, is half-human, half-vulcan, making him an emotional bomb, challenged to hide his feelings under the vulcan mask of logic. A story centered around him was probably the strongest idea the writers could come up with to lure fresh young fans into their cunning sci-fi nets, hehe, concidering that we live in an overinformed, overstimulated age and it becomes harder and harder to think of something original that hasn't been done before. Open the archives and you'll see what I mean: we already saw captain Picard's crew travel to Earth before First Contact with the Vulcan race was ever made, we saw captain Janeway travel in time to lead Voyager back home after an amazing few seasons of being lost too far from the known borders of the Federation, we saw James T. Kirk himself being hurled back and forth in time in Star Trek: Generations, meeting the crew of the USS Enterprise some 200 years in the future, and now the same has happened to Spock - naturally, in the middle of a "situation" with a Romulan. Somehow I think the target here are teenagers who never saw one episode of the series, or the previous films, for that matter.

To make the long story short, blasting onto the screen at warp speed and remaining there for two hours, was like an acid trip for my eyes. Finally a visually brilliant Star Trek, if not a new story... Because now CGI can do what Gene Roddenberry only dreamt about in the '60s. I envy everyone who is only now starting to dive into the sea the USS Enterprise has been exploring for almost half a century. I definitely recommend seeing it: it's worth the hot discussions it will raise, hopefully taking you some place where no man has gone before...

Sofia's People

2009-05-20T14:08:00.004+03:00

Дъхът ми спря! Ето краткото филмче, за което говори целия фотографски свят наоколо: HD възможностите на новия фотоапарат Canon 5dmk2 (като тук марката е без значение, защото за снимките е използван Nikon mount Zeiss ZF 50mm f1.4, хехе). Един невероятен шорт на Филип Блуум. Разгледайте още.

Sofia's People: Canon 5dmk2 25p from Philip Bloom on Vimeo.

Според мен най-трудната част тук е да запазиш стабилен образа, защото фотоапаратите просто не са измислени да бъдат видеокамери. Но определено възможността да сменяш обективи при заснемането на видео/киноматериал отваря една нова вселена от възможности... Нека да си помечатем!

Journey to Ellara, Vol. I

2009-05-05T00:02:00.019+03:00

I was taking a walk onto some beautiful rocks on the beach yesterday (the kind that make you wanna jump off and plunge into infinity, because you feel that gravity has lost its power over you anyway), when I found a gorgeous spot simply crying to be Muse of the month. It was shortly before sunset and of course I had brought my camera along. Lately I've been looking back to my science fiction fascinations and listening to the amazing atmospheric band Amplifier, who have only added spice to the weirdness cooking in my head. I sat down and watched the glistening water, the sunbathed searocks and the slimy green algae spreading its thin white tentacles like spiralling clusters toward the depths. And it hit me: This is the story of one of many sister moons, orbiting some giant world (whose name is still under construction for now), and its Genesis. I'd been meaning to create a Genesis series for more than a year now, only the pieces didn't quite fit yet.

This is the journey to Ellara... Just some unsorted concepts put together for Space Age Magazine.

-------------------------- Night --------------------------------------------------------------------------------------------- Day --------------------------

To be continued...

Welcome: Spring

2009-04-22T08:43:00.011+03:00

Babyface Clan, 09.04.2009

2009-04-13T19:32:00.003+03:00

Четвъртъчна лудница в петък следобед: УБЕРколеги

2009-04-03T16:04:00.013+03:00

Който успял да си направи лифтинг или да отскубне кривопораслия косъм на лявата вежда за ъпдейта на "Лицата" - успял. Останалите бяхме сгащени в работна обстановка без предупреждение, скипвайки предпечата, баш преди обедната почивка, преливайки от ентусиазъм, кой както го разбира. Срока е до вчера, нямаш месец като в Лондон...

Виновникът за карикатуристичния фийлинг на сесията се нарича Tokina 11-16mm, а окото зад стъклото е едното от моя чифт. От кога мечтае карикатуриста да окарикатури карикатурите? Данке зер!

Because we love all things short

2009-03-17T16:42:00.005+02:00

Thnx 2 red wine invites and Kitsune Noir. Обяснения са никому ненужни when we use our eyes between the lines.

Psychebelly trips and a handshake I won't soon forget

2009-03-16T11:54:00.018+02:00

Числото 13 от едно известно време насам е носител на всякакви изненади. Така беше и с 13-тия София Филм Фест: отново гост бе Вим Вендерс, отново подойдоха Баба Зула, отново имаshe чупки в ханша, сайкъдeлик джусиз in the air и кино, за което да поспорим. Само моето момиче Ceren Oykut липсваше, която миналата година рисуваше фрийки вижуълс с таблета си на живо по време на изпълнението във военния клуб.

След прожекцията нa "Palermo Shooting", Баба Зула отново предизвикаха у нас странни, наелектризирани движения, които неизвестно как, мигновено превзеха цялото тяло. Чак се изненадах от танцовите си способности, хах. :D Билгин превеждаше текстовете в реално време, а ние се наслаждавахме на източната атмосфера с чашки тоник и мълчаливи погледи от миналото. On my way out: "Mister Wenders, may I shake your hand before I go and crash after this amazing evening and just say a few words..."

Анаформизъм върху асфалт

2009-02-26T12:50:00.004+02:00

Защото често става дума напоследък за въпросния господин Мюлер, нека споделя и тук. Ами ако утре изкочиш на улицата и под краката си зърнеш това...?

Едгар Мюлер e художник върху асфалт, който създава уникални визуални измами в neighborhoods по света. Германецът е способен да превърне невзрачна улица в зрелищно изригване на лава, опасен водопад или бездънна пропаст от ледената епоха. Когато заемеш позиция в правилната перспектива, нито ти трябва коз, ни стимуланти. Visual art is my drug...

Взривоопасните

2009-02-22T15:22:00.015+02:00

Така изглежда работното ми "платно" от едно известно време:

А така звучи звездна експлозия. Ladies and gentlemen, before I go to pieces: David and David, "Remember That Night" live at the Royal Albert Hall. И да, имам си дефаудето вкъщи, гледам си и си поплаквам. What I wouldn't give to see this. R.I.P. Rick Wright.

Mindown, 28.01.09 live @ The Club

2009-01-30T09:15:00.009+02:00

I carry all this here in my heart, Locked away from the rest of the world..."

Съботни утрини...

2009-01-24T15:07:00.004+02:00

...и не зная защо въртя Chroma Key - Another Permanent Adress цял ден...

2008 OST - atmospherics of the year

2008-12-21T13:40:00.003+02:00

И тази година идва към своя край: настроението е коледно, прозорците са запотени отвътре и измръзнали отвън, повечето подаръци са приготвени, и отново стигаме до музичката, която не спира да звучи, без значение къде се намираме и кога, дали се забавляваме или плачем. Докато чайчето е още топло, нека сервирам и албумите, излезли тази година, които заеха първите места в ушотеката. Има още доооста материал, но като че ли това са 32-те атмосфери, през които плувах тази година. Няма особен ред на подреждане, защото всеки албум/e.p. си има времето и мястото. И да, чувствайте се поздравени с всичко, което е озвучавало и вашите дни.

PS. No comment за Chinese Democracy, Death Magnetic и R.E.M.'s Accelerate, освен, че са по-скоро разочарования. Не можах да стигна до Love, War and the Ghost of Whitey Ford, Omar Rodriguez-Lopez & Jeremy Michael Ward и Ode to J. Smith - чакам вдъхновение (любимото оправдание на мързеливия). :)) Весели празници!

"Snowfall"

2008-12-10T22:27:00.005+02:00

Вдъхновени до болка от последния албум на God is an Astronaut миналия месец, когато падна и първия снежец в Софето тази година, излязохме на разходка, за да проверим колко бързо ще ни замръзнат пръстенцата и дали техниката също може да устои на температурни раздразнения...

Thanks, Zaz.

Никулден - денят на рибарите

2008-12-07T16:27:00.010+02:00

Currently playing: Vrani Volosa - Rivalry

Още от сутринта на 6 Декември, из улиците на Созопол се носи миризма на риба - печена, пържена, сушена, маринована, сварена. Към 11 часа половината град е на пристанището, където кораби, яхти и лодки се отвързват от пристана и приготвят за традиционната обиколка на остров Св. Иван. Там ще хвърлят осветени празнични венци. Край корабите децата се радват на балони, курабийки и захаросани ябълки, а родителите им пазарят пресни морски деликатеси. Попа се появява от новооткрития наблизо храм Св. Никола и благославя празникът. Музиканти свирят до болка познатите народни парчета, звън от наздравици се чува навред... Вятърът е подходящ, морето - плоско като огледало. Зазвучава сирената, изстрелват се сигналните ракети. Рибарите потеглят към зимния морски хоризонт. Опитвам се да вкарам в ред косата си, разрошена от морския вятър, а корабът под краката ми плавно се лъкатуши, цепейки водната повърхност.

Следва продължение...

4 days of music and laughter in Brussels

2008-11-30T12:31:00.016+02:00

In short, we formed a group of 12 keen adventurists, bought tickets for Wizzair and off we flew to the Charleroi airport. Opeth, Cynic and The Ocean are not a small reason to take a trip, it just so happened that we chose Brussels from their tourlist, because it is the capital of the European Union and all of us were slightly tempted to walk through the escalator tubes of the Atomium...

Most of the spots we saw are listed here: places to see in Brussels, the only thing this site forgets to mention is the concert hall Ancienne Belgique, which is a great place for heart-filled contemporary musical experiences. It has a capacity of 2,000 people, and is said to be one of the best concert halls in Belgium, with perfect acoustics.

I was greatly impressed by the Atomium, of course, by the Palais de Justice, by the Museum of musical instruments (which is an absolute must for every music lover; you get a pair of earphones and are guided through the most amazing sticks, strings, drums, keys and any known instruments of any culture that were designed to make a sound), the Rene Magritte museum-house, the administrative center of the EU with the government buildings, the Royal Museum of the Army and of Military History, etc. It was impossible to see everything we wanted only in four days (there's only so much walking my pair of feet can take), so we'll have to see the rest next time, which I'm sure won't be so far in the future. And, we'll definitely come back for Bruges.

* * *
My general feeling of Brussels is that it's quite a contemporary city, not so historically rich as other places, yet diverse enough for anyone of any culture or background to fill their empty internal spaces. In terms of food you can find everything, however my main dish was mostly chocolate-covered belgian goufrettes, hehe. It was amazing to see that 1/3 of the population of the city are foreigners, mostly Islamic and African, and the locals like to cross the street on a red light and don't excactly drive as consciously as in other western european cities. You also get a healthy dose of rush-hours and street-chaos so you can remain with your feet on the ground.

Elena through the lens

2008-11-23T22:12:00.022+02:00

"Though we travel the world over to find the beautiful, we must carry it with us or we find it not." I feel honored to have found little pieces of it here and now.

Модел: Елена Велкова. © pair-o-eyes, 2008

Rettung

2008-11-02T14:45:00.012+02:00

Последните няколко дни бяха наситени с дългоочаквани свръхестествености. На 30 октомври Juno Reactor, чийто албум Shango за мен е Откровението на модерния гуру и порта към отвъдното чрез мистерията на музиката, посетиха София и превърнаха мястото, на което се бяхме събрали, в храм, осветен от междузвезден прах. Знам, знам много добре колко изтрещяло звучи това. Представете си, обаче, че това усещане няма ни най-малка връзка с амфетките и химическите боклуци, с които се тъпчете, опитвайки се да прозрете същината на собствения си разсъдък. Представете си за момент, че става дума за лечебната универсална сила на музиката, за легендите в песните на нашите прадеди, за културното наследство на народите обитавали Земята преди да се пръкне модерния човек и да оака цялото положение, свеждайки живота до елементарни материалности. Джуно успяват да предадат на съзнателния човек подобни усещания, ето защо нямаше как да не бъда там и тогава. Just me and a gun...

Безброй спомени от детството ми успешно възкреси режисьорът Стефан Командарев с филма Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Бягството през границите със зелените паспорти 80-те години и с по една раница на гърба, лагерът за бежанци, чакането за безплатна храна, разходките из големите западни градове без пукнат грош в джоба, търсенето на ново начало с татко в Германия и писмата до баба и дядо по облаците... Частичната загуба на паметта за родното място и други спомени, някои прекалено лични, за да ги споделям тук, както и такива, които баща ми разказваше за мама по време на една друга действителност, в първите години от живота ми. Тихичко подсмърчах в киносалона и си представях как разказвам на децата си за ония времена. А в беге всички се правим на забравили, нали?

С удоволствие проспах Хелоуин, защото не го признавам дори за повод, и посветих идната седмица на нематериалните неща в различните им измерения.

Communication breakdown

2008-09-29T21:59:00.005+03:00

Разговор между две шипки.

Brief moments in time

2008-09-24T23:56:00.002+03:00

"I hate cameras. They are so much more sure than I am about everything..."
~John Steinbeck

Снимки: Autosvet

Strange little cornflake girl

2008-09-19T20:15:00.003+03:00

Открадвам си това междучасие да споделя впечатления от едно книжле, което пристигна в сряда, тъй като историите в него са погълнали почти изцяло вниманието и вдъхновението ми. Едва снощи му отделих специалното внимание, което заслужава, поради забързани обстоятелства.

Comic Book Tattoo струва едва 20 долара в Амазон, и въпреки това е безценна колекция за всеки фен на Tori Amos и вижуъл арта като цяло. Връзката между музиката и концепциите в много любими парчета е представена по най-добрия възможен начин - чрез всепоглъщащ и главозамайващ комик-артуърк. На места дори няма текст, просто вълни от картини, които интерпретират идеите зад композициите й. 480 страници с 50 истории предават изключително силни чувства и следва цикъл, цикъл, цикъл...

Не се препоръчва на слаби сърца. Благодаря на Иво, който оферира с перфектната поста!

Happy birthday, ol' rusty photograph!

2008-08-30T23:14:00.008+03:00

Днес е рожденният ми ден (за който не знае), така че в понеделник се пригответе за сериозна черпалка. Родих се най-сетне. До този момент само плувах в плацента и те така... Появи се личният ми Nikon D80, удобният красив DSLR на моята абсолютна Lovemark, още наречен "третото око". Сори, Пламски, но дори с десетките си аргументи не можа да ме убедиш да НЕ си взимам Никонче, хаха. И... сватбеният фотограф на Краси и Зори вече има с какво да обслужи големия им ден. Натрупах известен опит с възможностите на D70s, който понякога ползвам служебно и очаквам аджъстмента да е по-скоро сладка работа. Най-тежката част беше търсенето на правилния обектив, дори и с толкова познати на "ти" с фотографията. А и бюджета все-пак не е неограничен, което още повече ме затрудни в избора. Стигнах до извода, че обективът прави снимката, докато за тялото е достатъчно да покрива най-базови изисквания. Един Nikkor за еди-кой-си може да е по-добър, но за отсрещния не върши достатъчно работа и, след няколко дни настървено ровене из форуми и блогове, се спрях на универсален начален вариант: Nikkor 55-200. Достатъчно рязък за сегашните ми нужди, със зуум който позволява вихрене на концерти и туристически разходки, без да получиш мускулна треска от тежестта му (е, аз вече си схванах десницата, но повече практика му е майката). Перфектен е за аутдоор портрети, тъй като блестящо отделя обекта от фона и постига любимият ми bokeh effect (особено на фона на зеленинка).

Естествено, след като разгледах широкоъгълните обективи във Photopavilion, ми потекоха лигите. Да бях изчакала още малко да се появи дългоочакваният D90 (налазващ пазара този Септември) - единственият огледално-рефлексен апарат с възможности за видео заснемане и режим, който имитира fish-eye, щях да намажа още по-блага оферта за 80-тицата и, вероятно да гепя допълнителен обектив. Ако някой има мераци, потрайте още мъъничко, цените падат с всеки изминал ден. Така де, толкоз от мен...

От балкона до Луните на Юпитер

2008-08-04T13:27:00.017+03:00

В събота късен следобед се опитах веднъж завинаги да асимилирам разстоянията в космоса. Земя - Луна: посредством интеруърлд експреса отнема 1 секунда със скоростта на светлината. София - Бургас: посредством личен автомобил - 5 часа, кажи-речи. Обиколка на планетата ни около екватора: 24,902 мили (не бих бързала да се прибирам ако ми се отдаде подобна възможност). От мен до другото дърво: десетина метра (изсякли дърветата около кооперацията ни, да имало място за паркиране?! Тия за собствения си въздух мислят ли?). В крайна сметка излиза, че най-си е хубаво вкъщи, и за първи път разбрах къде е моето "у дома".

След предварително пътешестване от нашия балкон до някои по-големи светлинни обекти из небесата с един застарял телескоп, решихме, че е най-добре да се изкачим над смога на града, за да имаме по-чиста видимост. Не след дълго се изстреляхме до някъдеси на Витоша (според пътните табели бяхме на 1км в права линия над розовата димна ивица), а пропътувахме еквивалента на 21 км от София. Ми не става просто ей-тъй да се "възнесеш" - тръбата с окулярите тежи, а гравитацията боли...

Опнахме трикракия жираф, цопнахме върху му дебелата тръба и замижахме. Най-примамливо светеше огромния Юпитер, който е 2 и половина пъти по-масивен от всички останали планети в слънчевата система ВЗЕТИ ЗАЕДНО. Дюд...! След Луната и Венерата (наричана ту Вечерница, ту Зорница), Юпитер е най-яркото небесно тяло в нощното ни небе. И красив е той не само, защото е голям, а защото има десетки луни, на брой над 60. Аз лично видях само Галилеевите спътници - Ганимед, Калисто, Европа & Йо, като се опитах да ги подредя по-долу така, както ми ги показа скайуотчъра:

*Снимките на небесните тела са правени "по маймунски" с любителско апаратче през окуляра на телескопа (ентусиазма не гасне толко лесно!)

Ганимед е огромна луна, по-голяма от Меркурий. Калисто е колкото Меркурий. Европа е мечтата на всички геолози, надяват се под ледената й кора да се крие вода, а може-би и живот - надеждата умира последна. А Йо е просто една хиперактивна пружинка, която постоянно се занимава с избухливи вулкани по повърхността си. И така, неусетно в мен се възроди стария запален sci-fi geek. Защо там, горе, винаги ми се е струвало хиляди пъти по-интересно от тук, долу? Въпроси - бол. Някои от тях, които си задавахме с татко преди 15-тина години, вече имат и отговори, което е обнадеждаващо. Оня голям и кръгъл безкрай - т.нар. "Вселена," е сапунено мехурче, което всъщност има начало, има и край. Като нас самите. За това, припомняйки си легендите за Началото и спекулирайки около тяхното значение за collective unconscious, нека не забравяме, че не сме безсмъртни, и че има неща, много по-големи от нас над главите ни. Един огромен звезден океан, в който едва ли сме сами.

свърталище на духове

2006-12-03T15:37:00.002+02:00

Имало едно време, строителя. Заедно с цивилизования си манталитет и неприкосновената си вяра в бъдещето, той проектирал, издигал монументите на своето царуване над природата. Действал и струвал, но не могъл да надвие факторът време. Защипали го минутките и секундите, и се подиграли с цивилизацията му.

Тук се намира един от множеството саркофази на импресията, съдържащ двете й крайни идеологии: красивия момент, неповторим и почти свръхестествен, и безсмисления миг, обречен да погине във времето. И всичко това представено в галерия от снимки на изоставени сгради, или по-точно "documenting various abandoned places through both text and photographs; recording their transformations through time before they are demolished."

Импресионизма като тати на документалистиката властва яко, а аз си пия минералната водичка и чакам да дойде петъка, за добро или за лошо... Не бяха ли казали хората, "живей за мига"?

Marsian Black

2006-10-11T12:34:00.003+03:00

Проекцията на Систинската Капела предстои (споко, Гиби, тва е само наречие, хех). Трябва да излязат докрай онези наслойки от биоинженерния храм. А Malleusdellic вдъхновяват.

Късометражен едит: при правилна нагласа стените у нас се свличат и образуват хомогенна смес, така че, на онази особена светлина, това двуметрово-и-нещо на дължина; еднометрово-и-нещо на ширина тънкоханшово, изглежда по съвсем друг начин... Никакви прожекции & co. на стената с диапозитиви да си спестяваме мъките - от минипикселов черно-бял принт излезе тази гигантска Vendetta-pussy. И ползвах столче само за 2-3 минути; тоест дълга съм ве, шшш!

"Oh, the pictures have all been washed in black, tattooed everything..."

givin' up

2006-09-24T15:28:00.001+03:00

Токсикология, Пирогов. Мирише на смърт, изхвърлена късче по късче в ъглите на коридора. Прозорците са големи, отварят взора на чакащите пред кабинета и нашепват апатично, трябваше вече да си взела последното сбогом... Тук магиите не действат, желанията губят смисъла си, на фронтът между края и последния шанс. Усещаш ли куршумите на врага как пръскат кръвоносните ти съдове отвътре - имплозия на безнадеждност?

Защо не помагаш да запазят живота й? Докато бяхме и тримата в колата, държах студената й ръка, клепачите й посинели и подути от плача...

Лампата премигва панически, имитирайки сърцебиенето й - предава ми послания... Там, вътре, тя не се бори за живота си. Тя желае покоя на смъртта, убедена, че там всичко ще утихне и тя ще може да заспи. Животът й не й харесва, но тя не иска да променя обстоятелствата. Тя се предаде, и предаде всички нас, които я обичаме. Преди час, когато беше още в съзнание, ми прошепна: "няма светлина в тунела..."

Хлипам сега, донякъде обидена от отказът й да се бори, но противно на разума си емпатична към страха й. Трябва ли да свиквам с идеята, че хората се отказват толкова бързо? При първото парене на болката...

На отсрещната скамейка - аналогичен случай. Мама се е нагълтала с хапчета, защото татко й изневерява; превива се да повърне и го псуе доколкото съзнанието й позволява, синът й плаче и я гали по лицето, а мъжът й, потен и пребледнял, с невярваща усмивка (явно самоубийствения театър не й е за първи път), се опитва да я държи будна, докато лекарите обслужват нашето момиче.

На следващия ден, по телефона:
"Мила, оправяш ли се... моля те... кажи ми, че си по-добре..."
"...За мое огромно съжаление - да."

сюрреализъм в двойна чаша

2006-08-04T20:22:00.001+03:00

Малко филмчета изгледахме, които направиха особено впечатление. Наблегнахме на сюрреалистичното кино, като няма cosmic trips в ежедневието (...докато се изтреляме във ваканцийката, де).

Bunuel y la Mesa del rey Salomon. Приключенски филм на Карлос Саура от 2001 г. Филм-мейкърът Луис Бунюел, поетът Федерико Гарсиа и художникът Салвадор Дали се намират в Толедо в 30-те години, сред сюреалистични пейзажи на едно време и пространство, вдъхновено от най-известните картини на Дали, където легендата за мистичната маса на цар Соломон се разказва с приятна доза испанско "сентимйенто." Добро представяне на лудориите на тримата болни мозъци, и приятелството между тях. Докато приключенстват, режисьорът ги поставя по отделно в собствените им кошмари, опитвайки се да ни разясни най-големите дилеми на творчеството им, и какво ги е породило. Филм във филм във филм. Adelante!

L'Аge D'Оr (1930) - втория поред във филмографията на Луис Бунюел: сюрреалистична атака срещу буржоазните идеали на времео си. Дали има голям пръст в направата на филма, може-би причината да го гледам на първо място. Леко попрекаляващ с циничния му mind-set, при невнимание има сериозна опасност да се изгуби връзката от една сцена към друга. Началото няма нищо общо с края, по средата има сумати отнесени препратки и символи, и ако нямаш здрави нерви по-добре не го гледай. За всеки фен на киното, обаче - задължителен трип.

Айде, недельо, идвай вече, че да стягаме багажите към моретууу!

On the Rooftop, Far Away

2006-07-13T16:25:00.002+03:00

Карлсон живее на покрива. This makes it all okay. Има и винаги ще има още един самотник нейде наблизо.

Джемини изследва хоризонта, и мечтае: "Някой ден ще скоча, влюбена в най-шарения котарак, до най-високия покрив отсреща. Ще му покажа, че мога да летя. Той ще види крилете ми, и ще замечтае за искрица от магията им."

Тя няма да живее вечно. Но докато живее, ще живее for real. И молитвата й се носи по вятъра...

Now listening: Kula Shaker: Govinda Gemini on YouTube