Tim Burton for MOMA, NY

От няколко месеца в София бумти контроверса, че до 2 години ще си имаме чисто новичък музей за съвременно българско изкуство, замислен с финансовата помощ на Норвегия. Друг е въпросът, дали ще имаме какво да покажем, освен автори като Недко Солаков и фотографски изложения. Можем само да си пожелаем колкото се може по-малко скандали и разправии, и повече интригуващи експозиции. А аз си пожелавам никога да не забравям теорията си от детството, която гласи, че "академичното рисуване" не е непременно изкуство, както потвърждава и нашият приятел Тим в следното интервю за Музея на модерното изкуство, Ню Йорк, и да се надяваме, че и преподавателите в художествените заведения един ден ще го разберат. Макар и с обичайното закъснение, с което стадото ни следва останалия цивилизован свят.


...И може-би няма нужда да споменавам, с какво нетърпение очаквам интерпретацията му на Алиса? ;)

Meeting Barcelona

This trip was hanging by a string several times. First it was so difficult to get tickets to see Muse at Palau Saint Jordi, but I managed; then some greedy catalonians decided they'd much rather have a tennis tournament on the day of the concert at the venue, and changed the date of the show. Still, Barca was too much of a dream, so we flew over despite all the unluck that was haunting our every move, and had a blast. As for Muse, we have tickets for the out-of-this-world Wembley stadium in London, 2010. Touché!



P.S. You can see A LOT more photos of the trip in my facebook and personal myspace account.

22 ноември, club The Box, София

Неделната вечер на 22 ноември ще помня дълги години. Дали е просто Labirynth of Present или Evolution в най-чистия му вид, събитието се получи като една истинска симбиоза между визуалното и музикалното. Напълнихме си душите и искам искрено да благодаря на всички за подкрепата. Най-вече на Деси и Боян, чиято идея беше да направим концерт-изложба (надявам се да има още много в The Box), след това на пичовете от Smallman и 4? за това, че прегърнаха идеята, и, разбира се на Яни, който предостави транспорт, силно рамо, контакти и организационна помощ. Ето и превю на изложбата:



Сдобихме се със стъклени рамки с клипсове, които окачихме на стената на клуба. Kлубът предостави подходящото осветление за изложбата, добрия звук и страшен ентусиазъм. Всички приятели, които се престрашиха да ми бъдат модели, също заслужават цялата ми благодарност. Те можеха да се видят както на фотографиите и фотоманипулациите, така и на част от визуализациите, които се прожектираха на тавана на залата и на транспарант зад групите.



Няколко медии вече са формулирали впечатленията си блестящо, нека си позволя да цитирам Ники Василев от Metal Katehizis: "Потапянето... и потъването в уникалната за въпросната вечер атмосфера започна още с прекрачването на входа за помещението, приютило в сумрака си 13 произведения на визуалното изкуство... Бихме могли да наречем видяното изложба от черно-бели и облагородени с краски фото-импресии... или фото-колажи... или просто фото-платна, увековечаващи целия цикъл на битието – като се започне от сгушеното в скалист пустинен бряг море, готвещо за да даде начало на живота в дълбините си, мине се през човешкото (за)раждане и път и се стигне до възнесението в неизвестното... Разбира се, бихме могли да наречем видяното и по други начини – зависи от очите, през които го гледаме, и от степента, до която му позволяваме да ни въздейства..." Прочетете целия репортаж тук.

А ето какво написа Ивайло Александров за rawknroll.net: "Концерт и изложба заедно в клуб, пълен с приятели и фенове. Такива неща са огромна рядкост и когато са направени от сърце, трябва да се види. Да видиш плода на общите усилия на млади артисти да представят своето изкуство. Аудио-визуален трип със стотина гости. И то най-готините гости на света – отдадени, подкрепящи и съпричастни към атмосферата на събитието."

Присъстващите явно бяха приятно изненадани от 4? - посрещнаха ги с бурни овации. Някои танцуваха, трети се поздравяваха с техни парчета... И много поискаха музиката им на повече от mp3-ки.


Smallman взривиха клуба. "Дълбочината, в която въздействат, силата на парчетата, страхотния глас на Цецо, гайдата му... побъркващия ритъм, здравите рифове, мелодиите, тежките изблици, красивите текстове, всичко това съчетано е не само любовта на фена. Това е и любовта на групата към изкуството. Собственото им изкуство, което извира от тях, независимо от всички фактори. Окъпани в светлината на прожекторите, четиримата асеновградчани забиха толкова здраво, че публиката и пред сцената, и на терасата пред бара, и в дъното на заличката буквално откачи." (rawknroll.net)





Всички присъстващи - приятели и приятели на приятели, спомогнаха вечерта да се получи точно така, както си я представяхме. Точните хора на точното място с точната нагласа. Размазахме се! Наздраве и до нови срещи!


Снимки: Мартина Маринова и Ивайло Петров