Четвъртък, Декември 03, 2009

Tim Burton for MOMA, NY

От няколко месеца в София бумти контроверса, че до 2 години ще си имаме чисто новичък музей за съвременно българско изкуство, замислен с финансовата помощ на Норвегия. Друг е въпросът, дали ще имаме какво да покажем, освен автори като Недко Солаков и фотографски изложения. Можем само да си пожелаем колкото се може по-малко скандали и разправии, и повече интригуващи експозиции. А аз си пожелавам никога да не забравям теорията си от детството, която гласи, че "академичното рисуване" не е непременно изкуство, както потвърждава и нашият приятел Тим в следното интервю за Музея на модерното изкуство, Ню Йорк, и да се надяваме, че и преподавателите в художествените заведения един ден ще го разберат. Макар и с обичайното закъснение, с което стадото ни следва останалия цивилизован свят.


...И може-би няма нужда да споменавам, с какво нетърпение очаквам интерпретацията му на Алиса? ;)

Неделя, Ноември 29, 2009

Meeting Barcelona




This trip was hanging by a string several times. First it was so difficult to get tickets to see Muse at Palau Saint Jordi, but I managed; then some greedy catalonians decided they'd much rather have a tennis tournament on the day of the concert at the venue, and changed the date of the show. Still, Barca was too much of a dream, so we flew over despite all the unluck that was haunting our every move, and had a blast. As for Muse, we have tickets for the out-of-this-world Wembley stadium in London, 2010. Touché!



P.S. You can see A LOT more photos of the trip in my facebook and personal myspace account.

Вторник, Ноември 24, 2009

22 ноември, club The Box, София

Неделната вечер на 22 ноември ще помня дълги години. Дали е просто Labirynth of Present или Evolution в най-чистия му вид, събитието се получи като една истинска симбиоза между визуалното и музикалното. Напълнихме си душите и искам искрено да благодаря на всички за подкрепата. Най-вече на Деси и Боян, чиято идея беше да направим концерт-изложба (надявам се да има още много в The Box), след това на пичовете от Smallman и 4? за това, че прегърнаха идеята, и, разбира се на Яни, който предостави транспорт, силно рамо, контакти и организационна помощ. Ето и превю на изложбата:



Сдобихме се със стъклени рамки с клипсове, които окачихме на стената на клуба. Kлубът предостави подходящото осветление за изложбата, добрия звук и страшен ентусиазъм. Всички приятели, които се престрашиха да ми бъдат модели, също заслужават цялата ми благодарност. Те можеха да се видят както на фотографиите и фотоманипулациите, така и на част от визуализациите, които се прожектираха на тавана на залата и на транспарант зад групите.



Няколко медии вече са формулирали впечатленията си блестящо, нека си позволя да цитирам Ники Василев от Metal Katehizis: "Потапянето... и потъването в уникалната за въпросната вечер атмосфера започна още с прекрачването на входа за помещението, приютило в сумрака си 13 произведения на визуалното изкуство... Бихме могли да наречем видяното изложба от черно-бели и облагородени с краски фото-импресии... или фото-колажи... или просто фото-платна, увековечаващи целия цикъл на битието – като се започне от сгушеното в скалист пустинен бряг море, готвещо за да даде начало на живота в дълбините си, мине се през човешкото (за)раждане и път и се стигне до възнесението в неизвестното... Разбира се, бихме могли да наречем видяното и по други начини – зависи от очите, през които го гледаме, и от степента, до която му позволяваме да ни въздейства..." Прочетете целия репортаж тук.

А ето какво написа Ивайло Александров за rawknroll.net: "Концерт и изложба заедно в клуб, пълен с приятели и фенове. Такива неща са огромна рядкост и когато са направени от сърце, трябва да се види. Да видиш плода на общите усилия на млади артисти да представят своето изкуство. Аудио-визуален трип със стотина гости. И то най-готините гости на света – отдадени, подкрепящи и съпричастни към атмосферата на събитието."

Присъстващите явно бяха приятно изненадани от 4? - посрещнаха ги с бурни овации. Някои танцуваха, трети се поздравяваха с техни парчета... И много поискаха музиката им на повече от mp3-ки.


Smallman взривиха клуба. "Дълбочината, в която въздействат, силата на парчетата, страхотния глас на Цецо, гайдата му... побъркващия ритъм, здравите рифове, мелодиите, тежките изблици, красивите текстове, всичко това съчетано е не само любовта на фена. Това е и любовта на групата към изкуството. Собственото им изкуство, което извира от тях, независимо от всички фактори. Окъпани в светлината на прожекторите, четиримата асеновградчани забиха толкова здраво, че публиката и пред сцената, и на терасата пред бара, и в дъното на заличката буквално откачи." (rawknroll.net)





Всички присъстващи - приятели и приятели на приятели, спомогнаха вечерта да се получи точно така, както си я представяхме. Точните хора на точното място с точната нагласа. Размазахме се! Наздраве и до нови срещи!


Снимки: Мартина Маринова и Ивайло Петров