свърталище на духове

Имало едно време, строителя. Заедно с цивилизования си манталитет и неприкосновената си вяра в бъдещето, той проектирал, издигал монументите на своето царуване над природата. Действал и струвал, но не могъл да надвие факторът време. Защипали го минутките и секундите, и се подиграли с цивилизацията му.

Тук се намира един от множеството саркофази на импресията, съдържащ двете й крайни идеологии: красивия момент, неповторим и почти свръхестествен, и безсмисления миг, обречен да погине във времето. И всичко това представено в галерия от снимки на изоставени сгради, или по-точно "documenting various abandoned places through both text and photographs; recording their transformations through time before they are demolished."

Импресионизма като тати на документалистиката властва яко, а аз си пия минералната водичка и чакам да дойде петъка, за добро или за лошо... Не бяха ли казали хората, "живей за мига"?