Имало едно време, строителя. Заедно с цивилизования си манталитет и неприкосновената си вяра в бъдещето, той проектирал, издигал монументите на своето царуване над природата. Действал и струвал, но не могъл да надвие факторът време. Защипали го минутките и секундите, и се подиграли с цивилизацията му.
Тук се намира един от множеството саркофази на импресията, съдържащ двете й крайни идеологии: красивия момент, неповторим и почти свръхестествен, и безсмисления миг, обречен да погине във времето. И всичко това представено в галерия от снимки на изоставени сгради, или по-точно "documenting various abandoned places through both text and photographs; recording their transformations through time before they are demolished."
Импресионизма като тати на документалистиката властва яко, а аз си пия минералната водичка и чакам да дойде петъка, за добро или за лошо... Не бяха ли казали хората, "живей за мига"?
неделя, декември 03, 2006
свърталище на духове
Етикети: photographic
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментара:
Мучачич, ся кат се замисля, съвсем случайно съм те настъпала по "либохния мазол" хаха :)
Адашчето пънка беше споменал преди панти века, че имаш фетиш към градските руини, в една си заплашвал, че ше скочиш, да се навреш там да рисуваш, (имаше из двора малки котенца сивички, помня аз, хахах) :) Ми то с таз архитектура, имах си хас да не се заплеснеш....
Баси буквално смъртната красота из тез места - а тя няма да е там дълго... Не ти ли иде да си пуснеш Autumn Tears и да отидеш да умреш някъде от "бззззз"?!
Публикуване на коментар