Rettung

Последните няколко дни бяха наситени с дългоочаквани свръхестествености. На 30 октомври Juno Reactor, чийто албум Shango за мен е Откровението на модерния гуру и порта към отвъдното чрез мистерията на музиката, посетиха София и превърнаха мястото, на което се бяхме събрали, в храм, осветен от междузвезден прах. Знам, знам много добре колко изтрещяло звучи това. Представете си, обаче, че това усещане няма ни най-малка връзка с амфетките и химическите боклуци, с които се тъпчете, опитвайки се да прозрете същината на собствения си разсъдък. Представете си за момент, че става дума за лечебната универсална сила на музиката, за легендите в песните на нашите прадеди, за културното наследство на народите обитавали Земята преди да се пръкне модерния човек и да оака цялото положение, свеждайки живота до елементарни материалности. Джуно успяват да предадат на съзнателния човек подобни усещания, ето защо нямаше как да не бъда там и тогава. Just me and a gun...

Безброй спомени от детството ми успешно възкреси режисьорът Стефан Командарев с филма Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Бягството през границите със зелените паспорти 80-те години и с по една раница на гърба, лагерът за бежанци, чакането за безплатна храна, разходките из големите западни градове без пукнат грош в джоба, търсенето на ново начало с татко в Германия и писмата до баба и дядо по облаците... Частичната загуба на паметта за родното място и други спомени, някои прекалено лични, за да ги споделям тук, както и такива, които баща ми разказваше за мама по време на една друга действителност, в първите години от живота ми. Тихичко подсмърчах в киносалона и си представях как разказвам на децата си за ония времена. А в беге всички се правим на забравили, нали?

С удоволствие проспах Хелоуин, защото не го признавам дори за повод, и посветих идната седмица на нематериалните неща в различните им измерения.