След бурята (възглавница на клечка)

"Любимият ми месец започва с дъжд. Дали го е помела инерционната вълна на Май, или просто иска да се потопи в последните хладинки на късната пролет, не става ясно. Юни идва с мрачно, сиво небе, и надвиснали, тъжни облаци. Топло е. Вятърът е седнал на малка, кръгла масичка на терасата на шестия етаж, и пие студен чай. Витоша потъва в гъста мъгла и върховете й надничат над сгъстената мокра сивота, но той пита сервитьорката за допълнително резанче лимон.

И тази сутрин слънцето проблесна, за да освети мократа трева и да ми напомни да не обувам ботушите вече. Аз сядам на масичката до вятъра и поръчвам възглавница на клечка. Носят ми кафе, а го отказах завинаги преди година и половина (заедно с много други не-до-там-полезни вещества). Вятърът ме поглежда изпитателно с дивото синьо в очите си.

През целия ден бе мрачно и тътенът на гръмотевиците глухо отекваше в стъклата на сградата. Надвечер - точно по залез - дебелото одеало, покрило огромния софийски мравуняк като един безкраен пухкав юрган се разпуква, и слънчевите лъчи огряват цялата бетонена джунгла. Нито един прозорец не може да се скрие от блясъка им. А аз, забраванката, не съм монтирала третото си око, защото съм заета да мечтая за възглавница на клечка..." ~ Из Откъси от червения чадър



OST: The Cinematic Orchestra. Now reading: Hundertwasser: Der Maler-König mit den fünf Häuten