Love so strong whatever the weather

За пореден път бяхме помазани от летния юнски дъжд във възможно най-подходящия момент. Сякаш облаците се бяха уговорили с Борисовата градина и навили часовниците си. Третия ден на Парк Лайв бе surrealism redefined, хаха, и още как.

Прибирам се от Ихтиман, след цял ден езда, басеин, тенис, фотографски изцепки, и бам, към Колодрума, където тълпата е рехава, но обещаваща. Приятели, познати, наздравици, Plaid. Едва се движа, но никой не ме пита искам ли или не искам. Неусетно осветяват тъмносивото небе светещите пипала на статичното електричество и се изсипва най-кефския дъжд, който някога ме е мокрил до мозъка на костите, на фона на цялата луда схема... Намирам се с Lamb-дивоутитата, разпиляваме се сред вече посъбралия се народ, и всички заедно зачакваме сблъсъка, който предстои... И той настъпва.


(Сапунерката подгизна и щракна точно този единствен кадър на Lou, след което отказа да документира повече.)

Гласът на Lou, енергията на Andy (който се мяташе в тълпата и надъхваше до побъркване)... Като едни фючъристик Адам и Ева, първично чисти, на които тепърва предстои да вкусят от забранения плод, само че застинали във времето преди падението... Пеем "Love so strong whatever the weather," но с болка в гърдите, защото сме вярвали силно и сме се разочаровали... Пеем "This could be Heaven right here on earth" и се прививаме, защото може и да бъде, но все-още не е. Пеем "I can shine even in the darkness," и се чудим дали наистина?! Till the clouds clear...