сюрреализъм в двойна чаша

Малко филмчета изгледахме, които направиха особено впечатление. Наблегнахме на сюрреалистичното кино, като няма cosmic trips в ежедневието (...докато се изтреляме във ваканцийката, де).



Bunuel y la Mesa del rey Salomon. Приключенски филм на Карлос Саура от 2001 г. Филм-мейкърът Луис Бунюел, поетът Федерико Гарсиа и художникът Салвадор Дали се намират в Толедо в 30-те години, сред сюреалистични пейзажи на едно време и пространство, вдъхновено от най-известните картини на Дали, където легендата за мистичната маса на цар Соломон се разказва с приятна доза испанско "сентимйенто." Добро представяне на лудориите на тримата болни мозъци, и приятелството между тях. Докато приключенстват, режисьорът ги поставя по отделно в собствените им кошмари, опитвайки се да ни разясни най-големите дилеми на творчеството им, и какво ги е породило. Филм във филм във филм. Adelante!

L'Аge D'Оr (1930) - втория поред във филмографията на Луис Бунюел: сюрреалистична атака срещу буржоазните идеали на времео си. Дали има голям пръст в направата на филма, може-би причината да го гледам на първо място. Леко попрекаляващ с циничния му mind-set, при невнимание има сериозна опасност да се изгуби връзката от една сцена към друга. Началото няма нищо общо с края, по средата има сумати отнесени препратки и символи, и ако нямаш здрави нерви по-добре не го гледай. За всеки фен на киното, обаче - задължителен трип.

Айде, недельо, идвай вече, че да стягаме багажите към моретууу!