Happy birthday, ol' rusty photograph!

Днес е рожденният ми ден (за който не знае), така че в понеделник се пригответе за сериозна черпалка. Родих се най-сетне. До този момент само плувах в плацента и те така... Появи се личният ми Nikon D80, удобният красив DSLR на моята абсолютна Lovemark, още наречен "третото око". Сори, Пламски, но дори с десетките си аргументи не можа да ме убедиш да НЕ си взимам Никонче, хаха. И... сватбеният фотограф на Краси и Зори вече има с какво да обслужи големия им ден. Натрупах известен опит с възможностите на D70s, който понякога ползвам служебно и очаквам аджъстмента да е по-скоро сладка работа. Най-тежката част беше търсенето на правилния обектив, дори и с толкова познати на "ти" с фотографията. А и бюджета все-пак не е неограничен, което още повече ме затрудни в избора. Стигнах до извода, че обективът прави снимката, докато за тялото е достатъчно да покрива най-базови изисквания. Един Nikkor за еди-кой-си може да е по-добър, но за отсрещния не върши достатъчно работа и, след няколко дни настървено ровене из форуми и блогове, се спрях на универсален начален вариант: Nikkor 55-200. Достатъчно рязък за сегашните ми нужди, със зуум който позволява вихрене на концерти и туристически разходки, без да получиш мускулна треска от тежестта му (е, аз вече си схванах десницата, но повече практика му е майката). Перфектен е за аутдоор портрети, тъй като блестящо отделя обекта от фона и постига любимият ми bokeh effect (особено на фона на зеленинка).

Естествено, след като разгледах широкоъгълните обективи във Photopavilion, ми потекоха лигите. Да бях изчакала още малко да се появи дългоочакваният D90 (налазващ пазара този Септември) - единственият огледално-рефлексен апарат с възможности за видео заснемане и режим, който имитира fish-eye, щях да намажа още по-блага оферта за 80-тицата и, вероятно да гепя допълнителен обектив. Ако някой има мераци, потрайте още мъъничко, цените падат с всеки изминал ден. Така де, толкоз от мен...